Reblog if you want your followers to ask you anything they’re curious about.
(Source: okdubu, via everyonelovescandy)
Най-страшното след любовта, не е споменът, а това, което започва да изчезва в него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си. Отначало усещаш аромата на парфюма по дрехите или в леглото си. Той кара кожата ти да настръхва от болката да не можеш да заровиш пръсти в косата му. Но после ароматът изчезва и ти само се опитваш да си спомниш как миришеше любовта . След време, случайно на улицата т е докосва познат полъх и сърцето ти се свива - обръщаш се, но не е той…. просто не е той. Вече не помниш колко точно пъстри ставаха очите му, когато бавно и дълго потъваше в тях. Мислеше, че не можеш да го забравиш, но не е така. Бавно и болезнено го забравяш - как ухае, как изглежда, какви са на вкус целувките му, как се усмихва… Отдалечава се все повече, и един ден ти вече няма да го помниш. Дори времето вече няма да те кара да се замисляш. Само сърцето ти все още, понякога, ще се сгърчва в неразбираема моментна самота - като, че ли някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа, но ти не можеш да стигнеш до нея…. Загубена частичка от самия теб, която никога няма да намериш отново..
(Source: beautyqueennnnn, via swynce)
